КАКВО ОЗНАЧАВАТ ФОРСМАЖОР И СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

FORCE MAJEURE – НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

Две хиляди и двадесета година е към своя край, но със сигурност ще бъде запомнена и за нея дълго ще се говори. Динамичната среда на живот бе поставена на пауза и светът утихна в напрегнато очакване. Създалата се ситуация, не само в България, а в целия свят свидетелства, за това че животът ни в момента зависи от социалната ни дистанцираност и морала ни като общество, но заедно с това възникват и множество въпроси относно дейността на бизнеса.

Непреодолимата сила, известна още като форсмажор е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което прави изпълнението на договора обективно невъзможно докато трае това събитие. Актове на държавни органи, като например заповедите на Министерството на здравеопазването, могат да се приемат за „непредотвратимо събитие“, тъй като спазването им е задължително. Въпросът обаче дали тези актове биха довели до невъзможност да се изпълни конкретен договор трябва да се прецени във всеки отделен случай. Тази преценка се прави въз основа на съдържанието на задълженията на страните по договора и отражението на наложените мерки върху възможността за изпълнение на тези задължения.

Спрямо разпоредбата на чл. 306 ал. 4 от ТЗ – докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Тоест всички срокове по договора между страните не текат. При тълкуване на тази законова норма, може да се достигне до извода, че договорните отношения между съконтрахентите са поставени на пауза, до отминаване на непреодолимата сила, което в настоящия случай би било овладяването на епидемията от COVID-19 и нормализирането на световния търговски оборот. 

Да вземем за пример: едно шивашко предприятие, което е поело ангажимент да извърши поръчка в определен срок. По време на действието на този договор настъпва извънредно положение в страната. Това шивашко предприятие има голяма вероятност да не може да изпълни задължението си в определения за това срок. Този частен случай е един от многото засегнати в икономически аспект – не само в България, но и в цял свят.

С цел запазване на договорните отношения компромисно решение би било удължаването на срока на договора. Това в никакъв случай не би било неглижиране на ситуацията, а би било в интерес на страните.

Във връзка със спирането на изпълнението на задълженията между страните и сроковете по договора им, съществува възможността да измине прекалено дълъг период до нормализирането на ситуацията. Поради този факт в чл. 306 ал. 5 от ТЗ е предвидено, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. 

В заключение следва да се подчертае, че пандемията от COVID-19 и наложените от властите извънредни мерки в тази връзка са обстоятелства, по които тепърва предстои да бъде установена трайна съдебна практика. Времето ще покаже как съдилищата ще интерпретират настоящата ситуация в контекста на класически правни институти като непреодолимата сила.      

СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

Чл. 307 от ТЗ гласи: Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Позоваването на стопанска непоносимост може да стане само пред съд или арбитраж. При стопанската непоносимост изпълнението на задълженията е възможно, но са настъпили обстоятелства след сключването на договора които нарушават равенството на двете престации. Най-често приложение намира при паричните задължения. Практиката показва, че този институт е използван често при договори за наем. Действието е занапред и страната позоваваща се на стопанската непоносимост не може да иска връщане на плащания, които са направени преди прекратяване или изменяне на договора.