Павлов иск. Правна защита на кредитора от действия на длъжника му, с които се опитва да осуети плащане на дължимото.

Какво се случва в ситуации, когато докато сте в съдебен процес със своя длъжник, той се разпореди с цялото си имущество? Какво се случва, когато длъжникът ви продаде единствения си апартамент дни преди вие да се сдобиете с изпълнителен лист срещу него и не успеете да възбраните имота на време?

Вероятно в тези моменти всеки кредитор е готов да се откаже от това да събиране своето вземане, тъй като това обстоятелство е свързано със заплащането на допълнителни такси към съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, а ефективността на тези изпълнителни действия /описи на движими вещи, запор на трудови възнаграждения и прочие/, навярно няма да имат този ефект за стимулиране на длъжника да заплати своето вземане, какъвто биха имали, ако не е продал цялото си ценно и бързо ликвидно движимо и недвижимо имущество. Тази ефективност на изпълнителните действия е свързана най-вече с обстоятелството, че има една група от хора, които аз наричам „професионални длъжници“ и те са повече от осведомени за факта, че след разпореждане с цялото си имущество, би било много трудно някой кредитор да успее да събере своето вземане без те доброволно да го заплатят. За щастие всеки кредитор има право да се защити от тези действия на длъжника чрез така наречения "отменителен” иск.

Съгласно чл. 135 от ЗЗД „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането." Под термина „действия, с които длъжникът го уврежда“, трябва да се разбират всякакви правни действия на длъжника. С иска по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани:

всякакви договори на длъжника, както възмездни /продажба, цесия, делба, наем/, така и безвъзмездни /дарения, поръчителство и др./
всякакви едностранни правни сделки на длъжника - отказ от право на изкупуване на съсобствен имот, отказ от давност, едностранно учредяване на ипотека за гаранция и т. н
всякакви правни действия, например плащане към трети лица.

Трябва да се отбележи, че не могат да бъдат атакувани от кредиторите онези сделки на техния длъжник, които нямат имуществен характер, както и сделките с такива имуществени права, чието упражнение зависи от личната преценка на длъжника или сделките му относно негови несеквестируеми права. В тези хипотези е приложим друг иск, който не е предмет на анализ в настоящата статия.

Кои кредитори могат да предявят отменителния иск?

Всеки кредитор - хирографарен или обезпечен, може да води иска по чл. 135 от ЗЗД. Съществува противоречива практика относно това дали кредиторът следва да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Като моето лично мнение е, че не е необходимо вземането на кредитора да е установено по размер и основание със съдебен акт, за да може да се предприемат действия по отмяна на сделки на длъжника. Смятам, че няма необходимост от изпълнителен лист, поради обстоятелството, че качеството на ищеца в това производство на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Отменителният иск не принадлежи обаче на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка. Кредиторът може да атакува сделката на длъжника си само ако тя е сключена, след като той е придобил качеството на кредитор.

Доказването на обстоятелството, че вземането предшества атакуваната сделка, тежи върху кредитора, който атакува същата. Отменителният иск ще бъде допустим, макар и атакуваната сделка да е сключена преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита. Тези заключения се налагат от ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД. Доказването на вредата и на общото намерение за увреждане тежи върху кредитора, който иска обявяването на недействителността.

Двете са предпоставки за това, искът да бъде уважен от съда. Първата предпоставка е да има увреждане. Необходимо е правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Увреждането е обективна предпоставка на иска. Кредиторът е увреден, най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Искът може да се окаже отхвърлен в случай, че длъжникът има множество имоти, чрез които все пак кредиторът ще успее да удовлетвори своето вземане. Втората и по-трудна за доказване предпоставка, е знание за увреждането. Необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си.

Навярно читателите на статията в този момент се замисля как е възможно да се докаже второто обстоятелство. Същност съществува презумпция за знание, която е уредена в ал. 2 на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. С нея се установява една оборима презумпция за знание на увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него (след като той станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае това. Предполага се знанието - субектната предпоставка на иска.

Каква е целта на тази презумпция?

Тази презумпция поставя кредитора в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че длъжникът и контрагентите му знаят, че извършената между тях сделка уврежда кредитора. Законът е доказал това вместо него. Кредиторът е длъжен да докаже само, че има вземане, че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда и, че тя е сключена между лица, намиращи се в посочените родствени отношения.

Въпросното разпоредба в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД създава оборимо предположение. Както длъжникът, така и неговите роднини - контрагенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика. Тук обаче следва да се подчерта, че се обръща тежестта на доказването - вместо ищецът /кредиторът/ да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си.

Какво действие ще има съдебното решение?

Искът по чл. 135 от ЗЗД не е вещен иск. Кредиторът не придобива никакви вещни права над вещите и имуществата, предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вреди и загуби. Кредиторът няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключването на атакуваната сделка. Отменителният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка. Той е иск за обявяване атакуваната сделка за недействителна относно кредитора, който я атакува. Понеже недействителността е относителна, тя се ползва само кредитора, относно когото е обявена — който я е поискал. Спрямо този кредитор длъжникът се поставя в положението отпреди сделката, с една разлика. Разликата е, че в случай на разпореждане с единствен недвижим имот от страна на длъжника и обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на кредитора – ищец, последният ще може да предприеме принудително изпълнение срещу имота, тъй като по отношение на него този имот се смята за секвестируем /подлежащ на принудително изпълнение/. Недействителността е относителна и до размера на вземането на кредитора, който атакува въпросната сделка.

По този начин кредиторът ще матира своя длъжник и последният ще има два избора – или да намери парични средства, с които да заплати задължението си, или стане свидетел на организиране на публична продан върху привидно притежаваното от третото лице имущество и удовлетворяване на вземането на кредитора от продажната цена.