ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Напоследък се говори изключително много за вечния длъжник и за новата промяна отнасяща се за даността, която влезе в сила от 01.06.2021 г. или така наречената „абсолютна“ давност. Тази новопредвидена възможност се опитва да реши въпроса с огромната задлъжнялост на голяма част от българското население. Но какво всъщност представлява давността, има ли специална давност и кога и за какви вземания се прилага тя? Тази статия е посветена именно на тези въпроси, както и ще се опитам да обследвам нововъдената разпоредба, уреждаща „абсолютната“ давност.

Терминът „давност” означава преминало време или срок, след чието изтичане се придобива едно субективно право или се погасява възможността за принудителното изпълнение срещу длъжника по определено правоотношение. В първия случай говорим за придобивна давност, във втория – за погасителна. Според възприетото разбиране давността като институт представлява средство за придобиване на едно право или за освобождаване от едно задължение след изтичане на определено време и при определени предпоставки. Съвременното ни законодателство третира погасителната и придобивната давност като самостоятелни правни институти и затова ние не работим с родовото понятие давност. Настоящата статия е посветена единствено на погасителната давност, като тя е една изключително разпространена фигура в гражданското, административното, данъчното и наказателносто право.

Като юридически факт погасителната давност представлява един период от време, през който не настъпват някакви обстоятелство, водещи до прекратяване на субективното право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през който кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи определени правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на това субективно право.

Една от функциите и целите на правната система е да гарантира реализирането на редица права и защита интересите на гражданите. Тази гаранция се изразява в различни механизми, които могат да бъдат приложени, за да се защитят тези права при евентуалното им нарушение. Така например законът е дал възможността за развала на договор, за искане на обезщетение при причинени вреди или възстановяване на направени недължими разходи. Но за да се осъществи тази закрила, за да бъде възстановен справедливият и законен ред, се изисква активност –действия и предявяване на тези претенции, а не бездействие от страна на носителя на правото. Именно заради тази пасивност в поведението на кредиторите е предвидена и погасителната датавност. От една страна, за да забърза гражданския оборот принуждавайки кредиторите да предприемат действия за събиране на своите вземания, а от друга страна, за да нямат безкрайна възможност да се удовлетворят, защитавайки и интереса на длъжника.

Именно предвид гореизложеното е създадена и разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, която гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази разпоредба урежда общата погасителна давнност, която представлява законоустановен срок, с изтичането на който за носителят на едно вземане се прекратява възможността да се удовлетвори по принудителен начин от своя длъжник. Трябва да се подчертае, че повече хора смятат, че с изричане на този срок правата на кредитора „изчезват“ завинаги, но всъщност тези права и задължения продължават да съществуват и длъжникът все още може да изпълни доброволно задължението си по правоотношението, като то ще бъде платимо. Особеността след погасяване на задължението се създава от това, че ако кредиторът предяви иск пред съда, за да получи това, което му се дължи, длъжникът има възможността да възрази за изтеклата петгодишна давност и съдът ще отхвърли иска на това основание.

Предвид обстоятелството, че съществува обща давност, разбира се има и специалната такава. Тя предвижда по-кратък срок за предприемане на изпълнителни действия и е уредена в чл. 111 от ЗЗД. Срокът, с който се погасяват посочените в чл. 111 от ЗЗД вземания е три години като тя се отнася за:

вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност- тук е важно да се уточни, че не става въпрос за възнаграждения по трудови договори. Тяхната давност е уредена в Кодекса на труда, а ЗЗД обхваща възнаграждения по граждански договори, договори за изгработка, така например издателски договор, договор за публично представителство, договор за извършване на превод и др.

вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор – всички претенции във връзка с вреди, възникнали от договoрно неизпълнение се погасяват с изтичането на 3 години

периодични плащания- това правило обхваща всички периодични плащния, които например могат да бъдат за наеми, плащания за телекомуникационни или комунални услуги. Включват се също неустойките и лихивите, като месечно начислявани вземания.

N.B. Съдебната практика изрично предвижда, че не се квалифицират като периодични вземания вноските по договори за заем.

Също така, тригодишният давностен срок е общо правило при исковете за унищожаване на договори, с изключение на унищожаване поради крайна необходимост, където е уреден едногодишен срок.

В България е честа практика към облигационни правоотношения да се издава и запис на заповед, като тя е най-често срещаните ценни книги у нас. Отново заради сигурността и бързината на оборота е предвидена по-кратка тригодишна давност за искове срещу платеца по менителници и запис на заповед. Това е регламентирано в чл. 531, ал. 1 Търговския Закон. Срокът започва да тече от падежа или от момента на предявяване от кредитора и респективно отказът на платеца да заплати дължимата сума.

При спедиционни договори исковете за вреди се погасяват с още по-кратка давност, а именно едногодишна.

Всички тези срокове, които посочих по-горе са императивно уредени и страните не могат да уговарят тяхното скъсяване, удължаване или да се откажат от давността, преди да тя е изтекла. (чл. 113 ЗЗД). Тоест страните не могат да уредят помежду си, че по дадено правоотношение няма да текат давностни срокове или същите ще бъдат с различна продължителност от законоустановената за такъв вид задължения.

За пълна разбиране на давнностните срокове трябва да се обсъди и разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, с която се регламентира началния момент, от който започва да тече давноста. Съобразно нея, това е денят, в който вземането е станало изискуемо. Със същата разпоредба се урежда и кога започва да тече давността за вземания, за които не е уговорен падеж, а само то става изискуемо чрез покана към длъжника. В този случай давността започва да тече от момента на възникване на задължението, а не от момента на поканата. Когато се касае за непозволено увреждане, давността започва да тече от намирането на дееца, извършил деликта.

Още нещо, на което трябва да бъде обърнато внимание е, че между определени категории лица може да не тече тази давност. Докато те са в отношения на деца и родители, съпрузи, настойници или управител и търговско дружество. Едва с отпадането на това им качество срокът отново или тепърва започва да тече. Също така, ако кредитор предяви иск срещу своя длъжник, докато съдът не се произнесе, давност за вземането не тече.

Давността може да бъде както сприрана, така и прекъсвана. Разликата между двете понятия е в това, че при спирането давност не тече, или на жаргон се “замразява”, като в момента, в които отпадне причината за спирането й, тя продължава да тече от там, където е била спряна. При прекъсването давностният срок започва да тече отначало и следва да измине отново същия срок, предвиден в закона. Такова прекъсване е уредено от законодателя в три хипотези, а именно:

С предявяване на иск, възражение или на искане за почване на помирително производство.
С признаването на вземането от длъжника.
С предприемане на действия за принудително изпълнение.

Както бе споменато и в началото на статията, през 2020 г. бе приета промяна в закона за задълженията и договорите, с която се предвиди в чл. 112 от въпросния закон, че с изтичането на десетгодишна давност ще се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Към онзи момент бе предвидено, че давността ще се прилага със задна дата, но след като бе сезиран Конституционния съд на Република България относно това дали не е противоконституционна, се образува тълкувателно дело, с което се прие, че така уредената давност вдействителност е противоконституционна, в частта си относно задната дата, от която се прилага. Поради това обстоятелство от 02.06.2021 г. започна да се прилага давността за всички бъдещи задължения. По този начин през 2031 г. ще имаме първите случаи, в които ще могат задължени лица да позоват на абсолютната давност.

Отново какво и в предишните хипотези за давността има изключения, при които тя няма да се прилага, като те са следните:

от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
за непозволено увреждане;
за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
за трудово възнаграждение;
за обезщетения по Кодекса на труда;
по повод приватизационна сделка;
по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

В случай, че имате нужда от консултация, можете да се свържете с мен на телефон:0899794555 или на имейл: kantora@mavrov.bg.