ПОРЪЧИТЕЛСТВО И ОТГОВОРНОСТИ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ.

Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 и следващите от ЗЗД. Според закона „ с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение“. С други думи, за да си гарантира банката или небанковата финансова институция сигурност за изплащането на заема поставя условие от длъжника да убеди трето лице да бъде гарант за добросъвестното изплащане за заем.

Най-често в практиката се среща поръчители по договор за заем да станат роднини или приятели, вярващи на заемателя, че ще погаси задължението си безпроблемно. Въпреки елементарното определение за поръчителят и лесната му приложимост в реални ситуации сред финансовите институции е изключително важно, лицата полагащи своя подпис като поръчител да знаят своите права и задължения, макар твърдото убежденията и вяра във финансовите способности на своя приятел или роднина – кредитополучател.

За какъв размер от дълга отговаря поръчителят?

Договора за заем между банката и заемополучателя определя поръчителската отговорност, тъй като тя се обуславящия на съществуването и условията по главния дълг изначално. В тази връзка всички условия по договора за заем важат както за кредитополучателя, така и за поръчителя, освен ако поръчителят изрично не се договори да отговаря само за част от дълга. Това означава, че каквото и колкото дължи заемополучателя, толкова дължи и поръчителят.

Предвид горното ако вие сте поръчител договор за поръчителство с банка, но самият договор за банков кредит е недействителен поради някаква причина, то договорът ви за поръчителство, поради своя акцесорен характер е също недействителен и няма правно действие. В зависимост от ситуацията дори може да осъдите банката за недължимо платено по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, тъй като сте заплатили договорна лихва или неустойка на основание недействителна клауза от договора или нищожност на целия контракт.

Кога поръчителят се освобождава от задължението си?

Поръчителят остава задължен към кредитора и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Предоставеният от законодателят срок е давностен и в случай, че поръчителят не се позове на него, отново ще бъде осъден за останалата и незаплатена сума по договора.

Какви права има поръчителя в случай на предприети съдебни действия срещу него?

Понеже поръчителят не може да бъде поставен в по-тежко положение от това, в което се намира лицето, за което е поръчителствувано, законът му позволява да противопоставя на кредитора всички възражения, които и кредитополучателя би има свързани със задълженията си.

Също така погасяването на главния дълг погасява и отговорността на поръчителя. Отговорността на длъжника отпада от само себе си, щом се погаси главният дълг — без оглед на това, кой.го е погасил и как той е бил погасен: чрез изпълнение; даване вместо изпълнение; опрощаване; подновяване със смяна на длъжника; прихващане с вземане на главния длъжник (извършено дори от поръчителя); поради невиновна невъзможност за изпълнение; поради изтекла давност. 

Какви процесуални възможности има поръчителят, в случай че заплати задължението на главния длъжник (кредитополучателя)?

Поръчител, в случай, че удовлетвори банката кредитор за вземането му (чрез изпълнение или по друг равностоен начин)  разполага с две възможности да бъде обезщетен. Той има възможността да предяви регресен иск срещу кредитополучателя или да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.Вторият иск се  нарича суброгаторен иск (чл. 146 от ЗЗД).  В случай, че попаднете в такава ситуация, моят съвет е да се свържете с адвокат, който да ви помогне да извършите нужните процесуални действия, за да се съберете заплатеното от вас вместо кредитопучателя.