ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА. ПЕРЕМЦИЯ.
В последните месеци се натъквам на все повече хора, които имат нужда от правна помощ и срещу тях има образувани изпълнителни дела, но са пропуснали възможността да възразят срещу издадената заповед за изпълнение от съда.
В последните месеци се натъквам на все повече хора, които имат нужда от правна помощ и срещу тях има образувани изпълнителни дела, но са пропуснали възможността да възразят срещу издадената заповед за изпълнение от съда. Предвид обстоятелството, че са обсъждани в други статии възможностите за възражението в производствата по чл. 410 от ГПК и чл. 417 от ГПК и фактът, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение, възможността съдебният акт да бъде оспорван пред съда се лимитира твърде много, с настоящата статия ще се обсъди друга процесуална възможност за длъжниците, но този път при вече съществуващи изпълнителни дела срещу тях.
Всъщност какво може да направи един длъжник, за да бъде прекратено образувано срещу него изпълнително дело? Отговорът на този въпрос е заложен в чл. 433 от ГПК, където се посочват основанията за прекратяване на изпълнителни дела. Първото основание, на което длъжник може да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на делото е, той да представи разписка от взискателя /кредитора/, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Втората възможност е взискателят /кредиторът/ да е поискал прекратяване на изпълнителното дело писмено. Трета законова възможност е изпълнителният лист бъде обезсилен. Това може да се случи ако се възразили срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 и паралелно с образуваното изпълнително дело се води и установително производство пред съда, с което взискателят /кредиторът/ следва да докаже, че претендираните суми в заповедното производство в действителност са дължими. В случай, че вашият кредитор не успее да докаже твърденията си, съдът обезсилва изпълнителния лист в цялост или частично - само по отношение на част от сумите в него, които не са установени по размер и основание. В тази ситуация и ако сте надплатили дължимото по обезсиления изпълнителен лист, съдът ще издаде обратен изпълнителен лист във ваша полза. Друга възможност е, с влязъл в сила съдебен акт, бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Тук отново в голямата си част се преминава през съдебно производство, където да се установи порочността на съдебния акт.
Изпълнителното дело на длъжник може да бъде прекратено и ако посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. При тази хипотеза е предвидена кумулативна реализация на 2 /две/ обстоятелства - първото е да не може да бъде продадено имуществото на длъжника и вторият, да не може да бъде намерено друго имущество на длъжника, което да подлежи на принудително изпълнение - вземания, вещи и прочие. Трябва да се отбележи, че тази законова възможност е изключително трудно приложима за длъжника и би се приложила единствено в случай, че въпросният длъжник няма никакво имущество на свое име и тази липса на активи в неговия патримониум продължава дълго време или е константно състояние от образуване на делото. Именно поради фактът, че по тази точка може да се анализира много съдебната практика, ще бъде посветена специална статия само на нея.
Делото се прекратява и в случай, че взискателят /кредиторът/ не заплати на съдебния изпълнител авансово дължимите такси и разноски по производството. В този случай, съдебният изпълнител с постановление прекратява производството и вдига всички предприети срещу длъжника обезпечителни мерки.
Последната и най-реалистична възможност, от която може да се възползва длъжник по изпълнително дело е пасивното поведение на взискателя си. Това може да се случи ако кредиторът по делото не е поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Това правило не важи за делата за издръжка, но се прилага за всички други. Тук трябва да се обясни кое действие от страна на съдебния изпълнител се приема за изпълнително и кое - не. За изясняване на този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 2 от 2013, постановено на 26.06.2015 година от ОСГТК на ВКС. Според тях: “Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Съдиите обсъждат и обстоятелството, че има разлика между действията на кредитор в исковия процес и в изпълнителния, като приемат, че за взискателя е необходимо не само да изпраща молби за изпълнителни действия, а и в действителност такива изпълнителни действия да се реализират. Самата молба, било то изпратена в срокът от 2/две/ години не санира обстоятелството, че изпълнително действие не е предприето и съответно тази давност не е прекъсната. Именно в тази връзка са изброени и точно кои действия са изпълнителни и кои - не.
Но какви са последиците от прекратяване на изпълнителното дело и защо да се борим за това, особено при положение, че кредиторът отново може да образува дело на основание вече издадения изпълнителен лист, намиращ се по старото дело?
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Това означава, че с прекратяването на изпълнителното производство ще се приема, че е изтекла погасителна давност, считано от последното надлежно предприето изпълнително действие и съответно възможността да се позовете на изтекла давност е много вероятна, което разбира се означава, че няма да може да се образува повторно изпълнително дело срещу вас. Тази възможност се реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по смисъла на чл. 439 от ГПК.
В случай, че имате образувани изпълнителни дела срещу вас или имате нужда от правна консултация, можете да се свържете с мен на имейл: kantora@mavrov.bg или на телефон: 0899794555.