РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

След сключване на брак, страните по него могат да прекратят последния по два начина - с развод по взаимно съгласие или по исков ред. Настоящата статия е посветена на първият от двата варианта. Разводът е нормативно уреден в разпоредбите на чл. 50 – чл. 51 от Семейния кодекс (СК).

Със споразумението за развод по взаимно съгласие законодателят е преценил, че трябва да се решат множество въпроси от изключителна важност за страните и членовете на семейство. Съпрузите трябва да подадат молба до съда за образуване на дело за развод по взаимно съгласие, като към нея трябва да приложат и споразумение, което според Семейния кодекс е необходимо да се съдържат императивно заложени уговорки.

Разпоредбата на чл. 50 от Семейния кодекс е предвидила, че на първо място трябва да е уреден въпросът за родителските права между съпрузите ако имат общи деца. Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, трябва да се реши, на кого от двамата съпрузи ще бъде възложено упражняването на родителските права. 

Другият съпруг следва да уговори режим на виждане със своите деца, който може да включва пренощувания и дълготраен период през ваканциите, както и част от официалните празници и рождени дни.

Следващият въпрос от особена важност за детето е определянето на издръжка, която родителят, който не упражнява родителските права, трябва да изплаща на децата си. Минималният размер на издръжката за едно дете е равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната, съобразно разпоредбите на чл. 142 ал. 2 от Семейния кодекс. Целта на издръжката е детето да продължи да живее в условия, близки на тези, в които е живяло преди развода. Трябва да се изтъкне, че все по-често се дава по-висока издръжка от минимално заложената, а максимален размер няма.

В споразумението трябва да се изясни въпросът с използването на семейното жилище. То може да остане в ползване на съпруга, който ще се грижи за децата, дори да не е негова собственост. Възможно е да се уговори наем, в случаите, в които жилището принадлежи на трети лица.

В споразумението за развод няма пречка да се уговори клаузата, че единият съпруг ще изплаща ежемесечна издръжка на другия. Такава практика почти не се среща, но е възможно в хипотезата, в която единия съпруг е нетрудоспособен или тежко болен.

При развод по взаимно съгласие, следва да се уреди и въпросът за фамилното име на съпрузите. Съпругът, който е приел чуждата фамилия, трябва да избере дали ще продължи да носи фамилията на съпруга си, или ще се върне към предбрачната си.

В споразумението за развод по взаимно съгласие е препоръчително да се уредят всички имуществени последици от развода. В него може да се извърши разпределение на моторни превозни средства в режим на семейна имуществена общност (СИО), суми по банкови сметки, както и какви идеални части всеки съпруг ще притежава от общите недвижими имоти след прекратяване на брака.

Какви документи са необходими за иницииране на производство по прекратяване на брак по взаимно съгласие?

Производството стартира с подаване на молба за образуване на съдебно производство за развод по взаимно съгласие, тя следва да е придружена от следните документи:

1. Удостоверение за сключен граждански брак;

2. Актовете за раждане на непълнолетните деца на съпрузите;

3. Нотариални актове за собственост на имоти, които са описани в споразумението;

4. Удостоверения за семейното положение на съпрузите;

5. Платежен документ, удостоверяващ заплатената такса;

Задължително е на първото заседание съпрузите да се явят лично, за да заявят пред съда, че поддържат съгласието си за прекратяване на брака, както и че са съгласни с написаното в споразумението. В тази връзка споразумението ще бъде утвърдено от съда, едва след като той направи проверка дали са защитени интересите на децата. Важно е да се отбележи, че споразумението на страните за развод влиза в сила към момента на постановяването му и брака се прекратява от този момент.

Колко е дължимата такса към съда?

Първоначалната държавна такса при подаване на молбата е в размер на 25 лева по сметка на компетентния Районен съд. При допускане на развод по взаимно съгласие окончателната държавна такса е в размер на 40 лева, като се събира такса в размер на 2 на 100 от стойността на всеки дял от съпрузите, както и такса в размер на 2 % от стойността на издръжката за период от три години.