БАНКА, КРЕДИТ, ДЕЛО.
По информация на Българска народна банка към декември 2018 г. в Централния кредитен регистър в е имало 2 475 000 регистрирани кредити. В съпоставка с тези данни, през второто тримесечие на 2020 г. в страна съществуват 2 975 553 активни кредита.
По информация на Българска народна банка към декември 2018 г. в Централния кредитен регистър в е имало 2 475 000 регистрирани кредити. В съпоставка с тези данни, през второто тримесечие на 2020 г. в страна съществуват 2 975 553 активни кредита. Тук навярно читателите ще си кажат, че това означава, че всеки втори гражданин, пребиваващ в България има кредит, но това не е точно така. В практиката ми като юрисконсулт в една от двете най-големи финансови институции за ипотечни кредити съм попадал на лица, кандидатстващи за отпускане на заем, с кредитна история от десет или единадесет активни заеми. Като именно този мой личен опит ми подсказва, че навярно по-скоро всеки четвърти или всеки пети в България е кредитополучател, а не всеки втори.
Предвид икономическата обстановка в страна, а именно – в предстояща или по-скоро в назряваща финансова криза, която се задава през последното тримесечие на 2020 г. и началото на 2021 г. ще има още по-голям скок на броя на кредитите. Това трябва да се обвърже и с факта, че според последните данни, 67.4% от българите нямат никакви лични спестявания или са толкова малки, че едва ли биха изкарали повече от 3 месеца без доходи. Същевременно над 80% от жителите на Република България имат едно или повече жилища. Иначе казано България е оазисът на Европа що се отнася до ипотечно кредитиране, а българските граждани са идеалните клиенти предвид кризата.
Поради тези причини и голямата вероятност да настъпят много просрочия по отпуснатите заеми, с настоящата статия ще се опитам да обясня какви са процесуалните възможности на банките и финансовите институции във връзка с просрочени задължения на клиентите им и тези на кредитополучателите от друга страна.
Каква е процедурата, която финансовите институции използват, за да осъдят по-бързо своите клиенти, в просрочие?
Въпреки двете промени в гражданско процесуалния кодекс през последните години свързани със Заповедното производство, Банките остават привилегировани в начина, по който законодателят им е позволил да удовлетворят своето вземане чрез съдебни действия. За да се обясни на неюристите как става това, трябва да се започне от това какво е заповедно производство. Това е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление, а не искова молба и цели заявителят да събере по бърз начин вземането си. Същата тази процедура се развива без участието на длъжника до издаване на изпълнително основание (заповед за изпълнение), чрез което може да се издаде Изпълнителен лист от съда и срещу съответния длъжник да бъде образувано изпълнително дело. Законодателят е преценил, че това производство ще опрости и забърза съдебните производства като ще ускори гражданския оборот, стимулирайки длъжниците да заплащат своите задължения в по-кратки срокове.
Тази процедура може да бъде използвана от всеки един кредитор в страна, а не само от банки и финансови институции, като тя има две проявления:
Първи вариант е предвиден в чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Тази разпоредба предвижда случаите, в които вземането на кредитора е стойност не по-голямо от 25 000 лева. В тези случаи, съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание, без да уведомява задлъжнялата страна и единствено въз основа на твърденията на заявителя. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, дали не е в противоречие със закона и добрите нрави и издава Заповед за изпълнение. Тук задължително трябва да се добави, че към заявлението трябва да бъде приложен и документът, въз основа на който желаете да се издаде заповедта за изпълнение. Този документ може да е фактура, хронологична ведомост, договор и/или друг документ, тъй като все пак освен изложението на кредитора в заявлението, трябва да има някакво надлежно доказателство пред съда, че има осъществена сделка между кредитора и длъжника.
Ако съдът уважи заявлението, се издава желаната заповед и се връчва на длъжника от съда, като в едномесечен срок от получаването на заповедта длъжникът може да подаде „възражение”, с което да заявява, че не дължи сумата, като не е необходимо да се мотивира.
Вторият регламентиран от законодателя вариант е предвиден в чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс. В тази разпоредба и в чл. 418 от ГПК се предвижда, че когато се представи един от документите изброени в чл. 417 от ГПК, без значение от цената на вземането се издава заповедта за изпълнение и изпълнителен лист едновременно съдът, като по този начин предоставя на заявителя възможността незабавно да образува изпълнително производство срещу длъжника и да обезпечи чрез възбрани в запори своето вземане. Един от тези посочени в чл. 417 документи е извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка. Към него от 2019 г. се прилага и документът, от който произтича вземането на банката или иначе казано Договора за заем.
Предвид изложеното може да се направи обосновано заключение, че законодателят е поставил банките в по-привилигировано положение от обикновения кредитор по облигационно правоотношение. По този начин докато тече едномесечния срок за възражение, съдебният изпълнител има възможността да стартира процедура по организиране на публична продан на автомобил или недвижим имот, както и да получи парични спестявания от депозитните и влоговите сметки на кредитополучателя.
Тук трябва да се спомене, че тази възможност е предвидена само за банките, но не и за финансовите институции. В тази връзка много често срещано е финансовите институции, предоставящи бързи/потребителски кредити да използват заявленията по чл. 410 от ГПК, а не тези по чл. 417. Други финансови институции, които предоставят ипотечни кредити използват ипотеката като документ съпътстващ заявление по чл. 417 или заверяват подписите на договорите за заем. Вторият вариант се случва, когато няма как всички такси и неустойки да бъдат обективирани в нотариалния акт, а финансовата институция предвижда, че при неизпълнение на своя клиент, ще заяви пред съда дължимостта им.
Как могат да се защитят длъжниците?
Първата право възможност за длъжника е да „възрази“. Това може да се случи в едномесечен срок от получаване на съобщението от съда за издадената заповед или от поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, в зависимост от използваната процедура – дали тази по чл. 410 от ГПК или тази по чл. 417 от ГПК. Само по себе си възражението може да е бланкетно, тоест не е нужно в него да бъде посочено основанието, на което не се дължи предявеното вземане или да бъдат посочени дължи обяснения относно фактическата обстановка. Единствените думи, които трябва да присъстват във възражението са „не дължа“. Тук трябва да се посочи, че длъжникът може да е получил заем и да не отрича това обстоятелство, но да отрича размерът на дължимата лихва, неустойка или да определена такса, като това изрично не е нужно да бъде декларирано. Това възражение се подава в районния съд, които е издал заповедта за изпълнение,а бланка от него има в края на статията.
Само по себе си това възражение задейства процедура, която принуждава Кредитора - банка или не, да предяви установителен иск, с който да докаже, че вземането е дължимо и, че то е в същия предявен размер. Ако кредиторът не предяви иск в срок, заповедта за изпълнение се обезсилва и съответна процедурата трябва да стартира отначало. Длъжникът по този начин печели време да се сдобие с нужните парични средства, за да погаси заема си.
N.B: Възражението срещу заповедта за изпълнение няма да спре, в случаите предвидени в чл. 417 от ГПК да се сдобие с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело срещу вас, но въпреки това законодателят е създал възможности длъжникът да спре изпълнителното дело срещу себе си. Хипотезите за това са следните:
Да се представи обезпечение за кредитор, тоест гаранция или ипотека, като ако длъжникът е потребител, обезпечението ще бъде в размер максимум до една трета от вземането.
Да представи убедителни писмени доказателство, че вземането не се дължи;
Да представи убедителни писмени доказателство, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Да представи убедителни писмени доказателство, че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Дори и да не е уважено искането ви, то може да бъде обжалвано пред горестоящия съд.
Както бе споменато банката ще трябва да докаже своето вземане както по основание, така и по размер. Върху ищеца /банката/ се пада задължението да докаже, че основателно и законно е заявил като дължими сумите, посочени в Заявлението по чл. 410 от ГПК или Заявлението по чл. 417 от ГПК. В случай, че не успее, длъжникът няма да дължи част или цялата част от заявената сума.
Третият позитив от ситуацията е, че в случай че кредитополучателят има някакви възражения относно размер или недействителността на някои клаузи, той може да ги изрази без да има нужда да заплаща такси за инициирано от него исково производство.
Втора правна възможност за кредитополучателя и изобщо на всеки длъжник в заповедното производство, в случай че пропусне едномесечния срок за подаване на възражение е да предяви иск за недължимост на всички или част от заявените от банката суми. Въпреки, че съдът прави служебна проверка във връзка с противоречието на добрите нрави на клаузи от договорите за кредит, той не се произнася всеки път еднозначно. Поради това всеки кредитополучател може дори и след като е заплатил всички дължимо по изпълнителното дело образувано срещу него, да предяви иск срещу банката или финансовата институция и да си възстанови недължимо платените суми.
В случай, че припознавате ваш случай в някоя от тези хипотези не се колебайте да се свържете с мен за правна консултация.