Видимо от петитума на съдебното решение, което е качено към статията, миналата година осъдих от името на мой клиент БЕСТ ФИНАНС ЕООД. Както въпросното дружество, така и всички други фирми за бързи кредити нарушават закона и се обогатяват неоснователно за сметка на кредитополучателя.
През миналата година и с влизането в сила на промените в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба №1) отпаднаха част от изисквания, свързани с документите за обявяване на годишните финансови отчети /ГФО/ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
В края на миналата година бях потърсен от лице, което бе участвало в пътнотранспортно произшествие, като във връзка с инцидента, то бе със спукана кост на таза и рана на крака. Бе претърпяло значителни емоционални страдания в процеса по възстановяването си и навярно все още продължава да има, тъй като в момента е към края на своята рехабилитация.
Има ли възможност да се сключи договор за заем, по който договорната лихва да се окаже нищожна и съответно да не се дължите изиската от кредитора сума? Отговорът на този въпрос е по-сложен от едно просто „да“ по темата.
Длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД) е фигура, въведена с GDPR, която може да бъде вътрешен служител или външно лице. То съветва организацията, следи за спазването на регламента и служи като точка за контакт с КЗЛД. При нарушение отговорността е на администратора, а не на ДЛЗД — ролята му е предимно консултативна.
По информация на Българска народна банка към декември 2018 г. в Централния кредитен регистър в е имало 2 475 000 регистрирани кредити. В съпоставка с тези данни, през второто тримесечие на 2020 г. в страна съществуват 2 975 553 активни кредита.
Във време на финансова криза, а и не само, човек достига моментът, в който осъзнава, че освен да полага усилия в повишаване на приходите си, е добре да обърне внимание и на минимизиране на разходите.
Голяма част от небанковите финансови институции, предлагащи потребителските кредити или също наричани бързи кредити съдържат неравноправни клаузи. Чрез тях финансовите институции смятат, че ще получат необосновано предимство, разчитайки че потребителят няма друг избор, освен да сключи договора именно с тях.