Дискриминира ли държавата самонаетите лица и свободните професии във времена на пандемия?

Отговорът на този въпрос може да даде само комисията за защита от дискриминация и/или от българският съд. Въпреки това считам, че основания за сезиране на компетентните органи и за отговаряне на този въпрос има. 

Първият нормативен акт, на който могат да се позоват самоосигуряващите се лица, занаятчиите и свободните професии е Конституцията на Република България. 

В Чл.19, ал. 1 и ал. 2 от върховния закон се казва, че: 

„Чл.19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“

Предвид това, че законотворецът /Народното събрание/ трябва да създаде гаранции за еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, то следва да се предположи, че самоосигуряващите се лице и занаятчиите трябва да имат възможност да бъдат подпомогнати от Държавата поради създалата пандемична обстановка в страна. Такъв механизъм трябва да има, защото има за служителите на всички дружества в затруднено положение, но не и за управителите и изпълнителните директори на подпомаганите дружества, както и за свободните професии, художниците, артистите и други. Този аргумент е породен и в съответствие с разпоредбата на чл. 51 от Конституцията, а именно: „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.“. Иначе казано всяко лице, което извършва трудова или стопанска дейност има задължението да се осигурява и в съответствие с това получава социално подпомагане от Държавата, при нужда. В случая предпоставка за дискриминация е обстоятелството, че всички лица плащат своите осигуровки – както служителите и работниците, така и управителите, адвокатите, изпълнителните директори и занаятчиите, а държавата подпомага само една група от тези български граждани. Същевременно това поставя в опасност гаранцията за еднакви условия за стопанска дейност. Това е така и, защото е обществено достояние, че в началото на годината бе създаден механизъм, с който се подпомогнаха микро – малките и средни предприятия с 10% от оборота им, но не повече от 10 000 лева, но в тази подмярка не бяха подпомогнати самоосигуряващите се лица и занаятчиите конкретно, а бяха оставени извън списъка с лица, можещи да се ползват от тази финансова помощ. Същевременно повечето от тези лица не могат преустановят дейност и да се ползват от възможността да придобият качеството „безработен“ и да получават социална помощ за безработица, което ги поставя в патова ситуация – нямат доходи, а следва да плащат същия размер осигуровки.  

От друга страна, трябва да се обърне внимание именно и на визираната вече Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, тъй като по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) № 702/2014 „За предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално самонаетите лица и семейните предприятия, упражняващи занаятчийска или друга дейност, както и сдруженията или асоциациите, упражняващи редовно стопанска дейност.“. Както посочих по-горе самонаетите лица и лицата упражняващи занаячийска или друга дейност бяха изключени от тази помощ от Държавата и към днешна дата няма създаден от правителството на Република България механизъм за помощ на тези лица, като те са оставени да спасят своята стопанска дейност самостоятелно и както могат. 

Трябва да се изтъкне, че безлихвеният заем не може да се счита за помощ, защото последният дори и безвъзмезден следва да бъде възстановен на банката. Другите изброени по-горе помощи са невъзстановими и са предвидени с цел преодоляване на негативните икономически ефекти от пандемията. Иначе казано около 887 000 души, надлежни данъкоплатци са дискриминирани от страна на Държавата. 

Хубаво е да се отбележи, че ако се приеме, че тези лица не са дискриминирани, то това не е извършено от Европейския съюз, а от Република България. Това е така, защото България е одобрена по отношение на Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), като за страната ни са разполагаеми 511 милиона евро под формата на заем за България, с които тя може да предостави така нужната финансова безвъзмездна помощ за дискриминирани до момента българи.

Кои е компетентния орган и как да бъде сезиран той, за да бъдете обезщетение от дискриминационното поведение на Държавата спрямо вас? 

Както посочих по-горе това са комисията за защита от дискриминация и/или от българският съд.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията е забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. 

В случай, че желаете да получите повече информация по темата или желаете да ползвате моите услуги, за да сезирате компетентните органи, не се колебайте да се свържете с мен на телефон: 0899794555 или на имейл: kantora@mavrov.bg