НАСЛЕДЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ. ПРОЦЕДУРА И ПОСЛЕДИЦИ.

Търговския закон е предвидил, че търговци могат да бъдат както юридически лица, така и физически лица, като за целта законодателят е създал специален режим за едноличния търговец, тъй като само по себе си придобиването на качеството „едноличен търговец“ не означава създаването на нов правен субект, както е предвидено при учредяването на юридическо лице. За тази цел обаче и, за да добие търговско качество, това физическо лице трябва да отговаря на условията на чл. 1 ал.2 и 3 от Търговския закон, тоест да бъде дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица, навършили 18 години и не поставени под запрещение. До тук всичко е ясно и напълно разбираемо за всяко лице, желаещо да упражнява търговска дейност, като именно поради това в края на деветдесетте години на миналия век много от лицата, упражняващи стопанска дейност се регистрират като еднолични търговци.

Именно лесната регистрация на физическите лица като търговци обаче създава трудности за наследниците, когато търговецът почине, като тази статия е посветена на възможностите пред тези лица в такава хипотеза.

Първият предоставен от закона вариант е наследниците по закон на починалия едноличен търговец да не желаят да продължат търговската дейност на своя наследодател. В този случай, те не поемат предприятието и фирмата му, а подават заявление за заличаване на търговеца.

Заявление за отказ се подава в Търговския регистър и към него се прилагат следните документи:

1.      Копие на акт за смърт;

2.      Удостоверение за наследници;

3.      Уведомление по чл. 77 от ДОПК;

4.      Удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО;

5.      Декларация по чл. 13 от ЗТР;

6.      Декларация, с която се изразява нежелание за поемане на търговското предприятие от наследника/наследниците.;

Това действие от страна на наследниците не означава, че те се отказва от наследство и съответно, те отговарят за всички задълженията на своя наследодател, включително и за тези, призтичащи от търговската му дейност като едноличен търговец. Това е така, тъй като имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и отговорността на едноличния търговец не се ограничава до имуществото на фирмата му. Той отговаря за задължения, възникнали във връзка с търговската му дейност с цялото си  имущество, без значение дали това имущество е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество или имущество СИО, поради което и неговите наследници отговарят за тези задължения с цялото си състояние, без значение дали са поели предприятието на ЕТ или не. Иначе казано, в случай че наследодателят /едноличния търговец/ има задължения към трети лица – било то като търговец или не, неговите наследници ще трябва да ги погасят, в случай че не желаят да се откажат от наследството на своя роднина. Тук трябва да се отбележи, че наследниците отговорят за това задължение, само до размера на наследената от тях идеална част от наследството. В общият случай, това ще означава, че ако едноличният търговец има двама сина и съпруга, всеки един от тях отговаря за 1/3 от непогасените задължения.

Вторият предоставен от закона вариант, е някой от наследниците или единственият наследник да поеме търговското предприятие на починалия едноличен търговец. В този случай, се подава:

1.      Заявление за промяна на обстоятелства;

2.      Декларация по чл. 57 от ТЗ;

3.      Спесимен;

4.      Декларация – съгласие за поемане на предприятието;

5.      Договор за прехвърляне покупко-продажба на предприятие;/нужен само в случай, че има повече от един наследници/;

6.      Акт за смърт;

7.      Удостоверение за наследници;

Ако търговецът има един наследник, то това недвусмислено би показало, че той е приел наследството на своя наследодател. По-интересна е хипотезата, при която едноличния търговец оставя няколко наследници. В този случай, както е посочено по-горе следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 от ТЗ и да се сключи договор за покупко-продажба на предприятието. Договорът се сключва пред нотариус и е с нотариална заверка на подпис и съдържание. Много често в практиката такъв договор не се сключва, тъй като в предприятието на едноличния търговец няма недвижими имоти или автомобили и съответно няма основание за възникне на бъдещи спорове между наследниците за недвижими или движими вещи.

Трябва да се обсъди и възможността, при която обаче няма сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие, а едноличния търговец е придобил в следствие на търговската си дейност недвижими имоти или моторни превозни средства и последните се намират в предприятието на търговеца. В тази ситуация, считам, че ще се прилага Закона за наследството и Семейния кодекс, като това означава, че въпреки нежеланието на наследниците да поемат предприятието, те ще имат права и задължения спрямо движимото и недвижимото имущество, намиращо се в патримониума на едноличния търговец, което е придобито преди неговата смърт. Априори, това означава и, че при една бъдеща продажба на такова движимо или недвижимо имущество, поелият управлението на предприятието наследник, ще дължи част от продажната стойност от имуществото и на останалите наследници.

В случай, че имате сходен казус и имате нужда от консултация, можете да се свържете с мен на имейл: kantora@mavrov.bg или на телефон:0899794555.

Автор: Мартин Мавров