Наследяване на задължения по договор за кредит
Както и в други статии съм посочвал, активните кредити в страната нарастват като към декември 2020 г. са били 2 912 790 съгласно предоставените данни от Българска народна банка. В тази връзка и предвид високата смъртност в страната, поради Ковид – 19, а и по принцип, възниква въпросът - "какво трябва да знам ако съм наследник на лице, което е било кредитополучател и какви права и задължения възникват за мен, в случай че мой наследодател почине и има непогасен кредит към банка или небанкова финансова институция?“
В настоящата статия ще се дискутира единствено ситуацията при, която наследник или наследниците узнаят, че техен родител/наследодате/ е изтеглил заем от финансова институция, бил е нередовен платец и кредитът е съдебен.
Какви права и задължения имат наследници в случай, че почине техен родител/прародител и последният е получил под формата на заем/кредит парични средства от финансова институция и този кредит се окаже просрочен и/или в съдебна фаза?
Отговоръът на този въпрос е много лесен. Категорично може да се каже, че наследниците разполагат със същите права, които законът е предоставил на наследодателя преди да почине. Съгласно чл. 5. от Закона за наследството децата на починалия наследяват равни части от наследствената маса, а в случай, че е само един наследникът, то се наследява цялата собственост от него. Също така съпругът на починалия наследява част, равна на частта на всяко дете. Предвид множеството други хипотези при наследяването, ще продължа по същество статия без да засягам всички варианти на наследство, тъй като от изложеното става ясно, че в общия случай, наследници от първи ред наследяват равни части от наследството ако са повече от един. Това наследство обаче включва в себе си не само правата на родителят/съпруга, а и неговите задължения. В тази връзка всеки от наследниците дължи или би дължал, ако приеме наследството на своя наследодател, същата идеална част от наследството, която е получил.
Като пример може да се посочи, хипотеза в която член на семейство почива и оставя две деца за наследници и съпруг/а, като същият е придобил по наследство апартамент, но също така е изтеглил и заем в размер на BGN9 000 /девет хиляди лева/ заем преди сключване на брака и преди раждане на децата. Същият заем е овърдрафт и лицето е продължавало да го ползва през целия си живот. След като той/тя почива наслениците, бидейки две деца и съпруга ще получат по 1/3 идеална част от имота и ще дължат по 1/3 идеална част от изтегленият от техния наследодател заем.
Какво би се случило ако вашият наследодател не е заплащал заемът си, съгласно уговореният от него погасителен план и вие не знаете за това обстоятелство?
Процедурата, чрез която небанковите финансови институции или банките съдят, своите клиенти е вече обсъждана в предходна статия, но отново ще бъде щриховано, за да не се измества основния въпрос, раззискващ се в настоящата статия. В тази връзка зависи дали вашият наследодател е клиен на банка или небанкова финансова институция, тъй като двата вида институции имат различни правни възможности, чрез които да предприемат съдебни действия срещу вас. Въпреки това и банките и финансовите институции използват заповедното производство за осъждане на своите нередовни клиенти.
Банките използват заповедното производство описано в чл. 418 във връзка с 417 от Гражданско процесуалния кодекс, чрез което производство съдът издава на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист едновременно. По този начин кредиторът ще се сдобие със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследниците или техният наследодател веднага, като въз основа на изпълнителния титул/лист/ може да се образува изпълнително дело пред избран от кредитора частен съдебен изпълнител. Този съдебен изпълнител винаги предприема изпълнителни и обезпечителни действия срещу наследодателя или срещу наследниците и едва след това чрез свой призовкар уведомява с покана за доброволно изпълнение задължените страните за размерът на вземането, което е предявено от банката и им предоставя срок да депозират възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК.
Чрез това възражение изпълнителното дело може да бъде спряно, но обезпечителните мерки ще продължат да бъдат наложени срещу наследодателя или наследници, а кредиторът от своя страна ще бъде принуден да депозира искова молба срещу тях, с която да докаже съществуване на това вземане, което претендира да му се дължи, както и размерът му. Това възражение обаче неминуемо означава, че наследниците ще се явят в съда и ще трябва да докажат, че цялото задължение или част от него не се дължи от наследодателя, апропо и от наследниците.
Втората възможност е в хипотезата, че наследодателят е получил кредит от небанкова финансова институция. В общия случай, небанковата финансова институция ще депозира заявление по чл. 410 от ГПК, поради обстоятелството, че договорът за заем не е нотариално заверен и тя няма правомощия, които са предоставени от законодателя на банките да съдят своите клиенти на база счетоводни документи по процедурата, обяснена по-горе, а именно по чл. 418 във връзка с чл. 417 от ГПК. Поради тази причина, депозирайки заявление по чл. 410 от ГПК ще бъде издадена само заповед за изпълнение, като последната следва да бъде връчена от призовкар на съда в едномесечен срок от издаването й. Ако наслениците или наследодателят, преди да почине възрази (414 от ГПК), следва да се премине към споменатото вече исково производство по смисъла на чл. 422 от ГПК, с което се цели установяване на дължимостта на вземането и неговия размер.
Тук трябва да се отбележи, че ако наследниците или наследодателят, докато е жив не бъдат намерени в едномесечни срок за връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от заповедта за изпълнение, ще им бъде залепено уведомление съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК и отново трябва да се премине към исково производство по чл. 422 от ГПК, като ще бъде служебно назначен особен представител на наследниците или наследодателя, който ще ги представлява в процеса. Иначе казано, ще бъдат представлявани от службено назначен адвокат, който да защитава техните интереси по делото.
Въпреки, че всичко изглежда много лесно за кредитора да осъди наследниците, това изобщо не е така и съответно могат да минат няколко месеца, дори година преди наследниците да разбера, че техният родител е дължал суми по договор за кредит. Това е така, защото в случай, че се депозира Заявление по чл. 410/417 от ГПК от банката или небанковата финансова институция и съдът след справка НБД "Население" установи, че титуляра по кредита е починал, ще прекрати производство и кредитора няма да успее да се сдобие с посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това прекратяване на производството ще се базира на Тълкувателната практика и решение на Върховния касационен съд, съгласно което се релевира въпрос относно правоприемниците на длъжник, като съгласно това решение се приема становището, че съдът има възможността да издаде изпълниетелен лист срещу наследниците на длъжник, като прави справка в НБД "Население", но само в случай, че тези наследници са посочени от кредитора.
Тоест ако банката или небанковата финансова инститция не се е сдобила с удостоверение за наследници по служебен път или наследниците не са го представили на кредитора, съдът служебно в заповедното производство няма да ги конституира след извършена справка към НБД "Население" и след установяване на смъртта на титуляра по кредита, а ще отхвърли Заявлението на банката, алтернативно небанковата финансова институция. Наследниците трябва да бъдат посочени от заявителя, като именно поради това обстоятелство е възможно те да не бъдат осъдени за задължението на своя наследодател дълго време.
Какво се случва ако наследниците откажат да предоставят на банката или небанковата финансова институция удостоверение за наследниците?
Финансовите институции, в качеството си на кредитор има правната възможност да депозират молба по чл. 51 от ЗН. Визираният член дава възможност по искане на всеки заинтересуван да се изиска от компетентния районен съд издаде удостоверение за наследници и след представянето му от кредитора в съда, да призове посочените във въпросното удосоверение лице пред него, като им се определи срок, в който да заявят дали приемат наследството на своя наследодател или се отказват от него.
При тази ситуация е добре да се консултират с адвокат, за да не вземат грешно решение и да приемат наследство, което съдържа в себе си повече задължения отколкото права и съответно да търпят единствено вреди. Също така преди да се стигне до това производство АКО наследниците знаят за задълженията на своя наследодател и са наясно, че той няма недвижими имоти, коли или други активи на свое име, могат да депозират отказ от наследство в съда и да си спестят всички бъдещи неприятности. За това действие отново е препоръчително да се свържат с адвокат. В случай, че наследниците се откажат от наследство, делото ще бъде продължи, тъй като ще бъде изискано отново удостоверение за наследници от съответната община, като на тях ще им бъде предоставен срок да приемат наследството или да се откажа и така докато някое лице не приеме това наследство.
Има и алтернативна хипотеза на описаното от мен до тук. Тя би се развила ако заповед за изпълнение се издаде срещу наследодателя, преди той да почине, но и преди да бъде образувано срещу него изпълнително дело. В такъв случай, след като е имало съществуващ правен субект при издаване на съдебния акт, няма да има проблем наследниците да бъдат конституирани в изпълнителното производство, което ще се образува по описа на някой съдебен изпълнител. В тази ситуация наследниците ще бъдат известени чрез покана от призовкар на съдебния изпълнител и ще могат да се ползват от правата посочени по-горе в статията – възражения, отказ от наследство или иск за недължимост на суми от техния наследодател.
Ако имате сходен казус и имате нужда от правна помощ, можете да се свържете с мен на телефон: 0899794555 или на имейл: kantora@mavrov.bg
Автор: Мартин Мавров